Усмихни се :) Днес е:

Гергьовден – Ден на храбростта и Българската армия – 6 Май 2016
В тази статия ще отриете всичко за този голям празник – Гергьовден и различните обичаи в различни области на България! Честит Гергьовден - 6 Май :)

Категории:
Пожелания за Гергьовден

Гергьовден

Всичко за празника Гергьовден …. Ама настина всичко – обреди, обичай, краваи, песни и цветя. Честит Празник Братя Българи!

След доста дългата изминала поредица от подвижни празници започващи с Месопустна неделя (Месни заговезни) и завършващи с Великден, Гергьовден е празник с точна дата в празничния календар на българите.

Кога се празнува Гергьовден?
На 6 май (23 април в миналото), когато се празнува Гергьовден, природата вече се е раззеленила и разцъфнала. Това придава особено очарование на празника. Тревата е покрила пасищата, цветята и овощните дърветата са цъфнали така красиво и придават едно особено пролетно настроение. Всичко е изпълнено с много живот и се готви за богат плод. В такъв ден празнува и човешката душа, озарена от радост и надежди. Не напразно в една много стара народна песен се казва:

Хубав ден Великден,
Още по–хубав Гергьовден …

Как се празнува Гергьовден?
Още преди християнската епоха, в навечерието на разцъфтялата пролет и обещаващото лято дедите ни са принасяли жертва пред всемогъщата сила на природата. И до днес се е запазило още от древността жертвоприношението на нареченото на празника – гергьовски агне. Това е повод селяните и до наши дни да запазват кожата на жертвеното животно и да заравят костите му в пръстта. Символен знак, че те приемат възможността за възраждане на пренесената жертва в деня на Гергьовден.

Почти в цялата страна за жертвано агне се взема първото родило се през годината. Отлъченото от майката агне се сресва, измива и почиства. На главичката му слагат венец от зеленина, а на дясното му рогче запалват вощеница. Преди да го заколят в деня на Гергьовден го захранват с трици, сол и трева, които имат символно значение, съответно — ситост, плодородие и обилна паша. Жертвоприношението се извършва рано сутрин от най–възрастния мъж. На някои места стопанинът носи живото агне в църква за ранна утринна служба преди заколването му. С кръвта на жертвата се намазва кръстен знак по челата на децата, вратите на къщите и стопанските сгради за предпазване от болести и нещастия.

Люлката за Гергьовден – 6 Май
Най–изпълняваната част от празника е люлеенето на така наречените „гергьовските люлки“. Такава люлка не се връзва никога на греда, а само на живо и то напъпило или разцъфнало дърво. Обикновено момците са люлеели момите до замайване. В някои планински райони на страната обаче люлеенето на Гергьовден се е извършвало само от моми, накичени с венчета от зеленини и цветя. Тази която тласка люлеещата се държи в ръка жилава клонка удря по краката момата качена на люлката и я кара да каже кого обича, увеличавайки все повече тласкането, докато зашеметеното момиче не каже съкровено пазеното от нея име на момъка.

Гергьовските люлки са алегория за вълшебната женитба на слънцето с избраната от него земна мома. Затова край люлките се пеят и най–красивите народни песни за слънчевата невеста. Гергьовско пожелание за щастлива женитба, която е била винаги стаена мечта в душата на всяка девойка облякла вече моминска премяна. вижте статията с Пожелания за 6 май Гергьовден

свети ГеоргиКой е Свети Георги?
Свети Георги — винаги е описван на кон, които пробожда с копие ламята (ламята е символ на злото). Той е християнски великомъченик, които е ревностно почитан от народа ни като победоносец и покровител на стадата и посевите. Твърде е възможно този пиетет към светеца да изхожда от древния култ на тракийските ни предци към „победителя–конник“, чийто образ е съхранен почти навсякъде из нашата земя.

6 май Гергьовден през годините на Турско Робство
През годините на турското робство, което продължава няколко века, Гергьовден е бил свещен празник за българските хайдути, които са бранили майка България. Тъкмо на този ден са гръмвали първите хайдушки пушки в разлистените гори, развявал се е зелен байрак и хайдушките чети са поемали пътя си на закрилници на поробения народ и мъстители на поругана българска чест. Не напразно, по–късно, Гергьовден се празнува като Ден на народната храброст и празник на българската войска.

Други обреди и обичай за Гергьовден – 6 май
Жертвоприношението на агнето не е единственото обредно почитане на светеца. До началото на 20 век, а дори и по–късно първото мляко, издоено на този ден се излива в реката — за да е обилно „като река“ млякото през годината. В някои раьони на България се прави и до днес.  Също така не се е допускало заколването на агне или консумирането на мляко и млечни произведения от обягнелите се овци преди Гергьовден, деня на Свети Георги. Погледнато чисто практически това е имало определено стопанско значение, но е и израз на строго спазван култ към светеца.

В навечерието на Гергьовден или рано сутринта на празника моми, момци и младите булки на групи обикалят поляните за да берат цветя и свежа зеленина, с която изплетат обредните венци и окичват вратите на къщите си.

Утринната роса на Гергьовден се счита за „блага“ и всички са приемали чудодейното й действие. Затова по течението на Марица още преди разсъмване девойки и млади булки са се събличали голи из поляните и са се къпели в росата.

Срещу Гергьовден се правят и обредни краваи, върху които се изобразяват символи както от живота, така и от „живата стока“. Краваите се раздават на празника, както и част от печеното агне.

Обреди и обичай за Гергьовден в Южна България
В Южна България приготвят и специални хлябове за мъртвите — така наречените „подавки“ или „просурки“, които обаче раздават на гробищата не за „Бог да порости“, а „за здраве“ (!).

На много места обредните краваи се занасят в църквата и докато жените чакат свещеника да започне службата, играят хоро в църковния двор. При това хорото се води от бременна жена, за да е плодна годината. След свършване на църковната служба сутринта на 6 май в деня на Гергьовден хорото също само „женско“ и се води с песента „Свети Георги обикаля посевите и убива ламята“.

Обреди и обичай за 6 май Гергьовден в Източна България
В Източна България и по река Марица са имали обичай на предходната вечер на празника и на самия ден да предпазват посевите и млекодайните животни чрез най–различни магии срещу така наречените „жени – мамници“, които призори обикаляли голи из посевите или край стадата, с цел да прехвърлят плодородието и млякото от чуждата нива и стадо в своите.

Обреди и обичай за Гергьовден 6 май в Югозападна България
В югозападната част на българските земи на Гергьовден преди да започне обредния обед е изпълнявано и така нареченото „забраждане на булката“. Това е ставало като кръстника или девера е свалял невестинската кърпа на венчалата се през зимата млада снаха и са й поставяли премяна като на обикновена стопанка. С това е приключвал периода на невестинското приспособяване към новия дом и булката е ставала вече наистина стопанка в деня на Гергьовден.

За стопанина земеделец и скотовъдец Гергьовден е наистина най–големия народен празник.
Честит Гергьовден!

Авторското право е само и единствено на Венцислав Петров собственик на сайта Pojelaniq-bg.Net

Вижте още свързани статии с празника Гергьовден:
Пожелания за Гергьовден
Подвижни Празници

Статията за празника Гергьовден е много подробна, надяваме се да сте я прочели до край. Споделете празника 6 Май – Гергьовден с вашите приятели и нека традициите, обичайте и обредите останата Во веки веков

Благодарим Ви, че споделихте Pojelaniq-bg.Net със своите приятели :)

Категория: Празници


--- ОБРАТНО НАГОРЕ ---