Усмихни се :) Днес е:

Лазаровден – 4 Април 2015. Винаги се пада в Събота, преди Цветница!
В тази статия ще отриете всичко за празника и различните обичаи в България! Приятно Лазаруване :)

Категории:
Пожелания за Лазаровден
Пожелания за Цветница

Лазаровден

Какво представлява празника Лазаровден?
Лазаровден е светъл Християнски празник изпълнен с много обичаи и празнично настроение. В деня на християнския празник посветен на библейската легенда за възкресението на Свети Лазар по цялата ни земя още от далечни времена са се изпълнявали едни от най-жизнерадостните и лирични песни и игри на малките моми. Лазар е бил един от приятелите на Иисус Христос. 4 дни след смъртта на Свети Лазар, Бог казва „Лазаре стани!“ и по този начин той е възкресен. Бог съживява Лазар, който излиза от своя гроб.

Лазаровден винаги се празнува на различна дата, но винаги в Събота и 8 дни преди Великден Това е така защото празника Възкресение Христово – Великден винаги е на различна дата, заради това че датата се определя по лунния календар.

На Лазаровден се изпълняват различни обичаи, като общото название на обичаите в този Съботен ден е Лазаруване. Имало е поверия, че мома която не лазарува на празника няма да може да се задоми. Затова лазаруването е било един вид задължително за всяка мома. На Лазаровден младите лазарки набират цветя, които по късно ще оплетат за празника Цветница, който винаги се пада на следващия ден – Неделя. Незадомените момичета са облечени в носии, обикалят къщите и пеят песни. Даряването на лазарките на Лазаровден в цялата страна е било с яйца — запълващи не само нуждата за предстоящо то им боядисване на Великия четвъртък, а и като символ на живота, който замомилите се малки подевки е трябвало да осигурят за бъдещето.

Различните обичаи на Лазаровден в различни области в България?
лазаровденЛазаровден — съботата преди Цветница — е праз­никът, на който „подевките“ започват момински жи­вот (под думата подѐвки се има предвид по-малка сестра на неженено момиче, която първо чака нейната сестра първа да се ожени, за да се може тя да замомее). Девойка, която е била лазарка се счита из повечето места в страната ни, че може вече да бъде „из­гора“ на момък. По същество Лазаровден и лазаруването имат същото просветителско значение за момичетата, както Коледа и коледуването за момчетата.

След Лазаровден и лазаруване на лазарки „подевките“ са пускали коси и са сплитали плитки. На първото хоро след празника — великденското — те се улавят и играят вече при момите. Променят се и някои особености в облеклото — дребни и дискретни подробности, които обаче говорят, че довчерашното момиче, което вече се „момее“.

Тази радостна атмосфера на празника е причина може би и за изключително живописните дрехи, с които се обличат лазарките. По правило облеклото им е „невестинско“. За пръв път момите слагат пендари и гердани на шията си, гривни на ръцете. На „шамиите“ – забрадка, женска кърпа за глава, с които забраждат главите си — има цветя, малки рубета, които представляват малки златни пари и металически дрънкулки. В Софийско украшението върху главите на лазарките е наистина пищно — направено е като китка от „копринена трева“, която се ветрее, често пъти оцветена, царствено, над главите на лазарките. Най-личните лазарки носят забодени в забрадките  си и паунови пера в деня на Лазаровден.

Лазарските песни по същество са благослов за плодородие и здраве, но заедно с това почти винаги е застъпен и мотива за женитбата, за личното щастие, което в живота на селското момиче си е оставало — омъжването, мечтата за рожба, създаването на нова челяд. Характерно е, че на повечето места в края на всяка строфа от песните се повтаря обръщението „Лазаре“, придаващо известна речитативност на изпълнението. Въпреки това и в източната и в западната част на страната ни са изпълнявани чудесни лазарски песни, наситени с поезия и томителна мечта за щастие.

В Източна България и Добруджа на Лазаровден, лазарките тръгват още рано сутринта на групи от седем-осем до дванадесет девойки. Една или две от девойките играят, а по-голямата част от групата изпълнява лазарските песни в мелодията и ритъма на ръченица.

На много места обаче в Тракия и Русенско празника Лазаровден и лазарската игра взима друг характер. Начело на групата вървят две лазарки — едната от която е облечена в мъжка дреха, носи калпак на глава и понякога държи в ръка брадва. Тази лазарка се нарича „боенец“ или „боенек“ и поради това и обичаят носи същото име.

Щом влязат в някой двор около двете лазарки се събира цялата лазарска група, при което четири от тях, най-младите, играят, а останалите, облечени с невестински дрехи и дори с метнат на главата си „превес“, червено невестинско було, пеят. Обикновено тази форма на „боенеца“ е най — наситена със символи, благо-пожелания и заклинания за щастлив избор на момата и момъка в къщата.

Съществува обаче и по-общ вариант на „боенека“ по време на Лазаровден. При него групата е по-голяма и обикновено играта се разгръща като разтворено хоро винаги наредено „по ръст“, като първата мома се нарича „боенек“ или „боеница“ и е най — старша по възраст или най-висока. След нея се нареждат следващите по възраст и ръст „подевки“, като най-накрая е най-малкото момиченце наричано „опашка“. Обикновено лазарките при този тип на играта пеят песни отправени към конкретна личност, при което се допушат и свободни вариации на познати лазарски песни, в които са вмъквали имената на определен момък или мома или пък те са споменавани със символични названия.

На някои места в деня на Лазаровден като обичаи разтвореното хоро и песните са изпълнявани на мегдана. Боенишкото хоро се е играло спокойно и по-голямо значение е имало съдържанието на песента, която била адресирана от боеницата към избрания от нея момък. След приключване на песента и играта „боеницата“ мята кърпа на рамото на избраника си и ако той е решил да се ожени за нея, повежда сам хорото у дома си, където лазарките целуват ръка на родителите му, пеят песни и получават дарове,

Това не е годеж, защото става в навечерието на самата „страстна седмица“ — дните на Христовите страдания и кръстна смърт. Но тъкмо този факт говори, че народът винаги е виждал в смъртта възкресението на живота. Не напразно денят на възкръсналия мъртвец — Лазар от Витания, съвпада с най-жизнерадостния пролетен празник на моминското посветяване. Встъпление на младото същество към основния дълг на жената — да продължи живота.

В Тракия съществува и друг интересен обичай. Лазарките си оплитат венче от върбови клонки. Венчето се закичва с цвете откъснато от градината на всяка къща, която са посетили. След приключване на празника момите отиват до реката и хвърлят венчетата си в нея. Вярва се, че където достигне венчето там ще се оженят.

В Западна България по време на Лазаровден лазарки стават и съвършено малки момичета, но там делението по възраст е на групи. В една група влизат само връстнички. Това дава възможност за изключително разнообразие на лазарските песни и игри в Софийско и до-лината на Струма и Вардар.

Най-разнообразен си остава обичая Лазаровден в Западна България, чрез лазарските игри. Както казахме вече, тук лазарките се групират по възрасти — от най-малките момичета до най — зрелите моми. Всяка група се състои от не повече от шест-седем девойки, които обикалят както коледарите предварително определена част от селото или селището. Две от лазарките в една такава група играят — „шетат“ — лазарска ръченица и се наричат „шеталници“. Останалите пеят и се наричат „поялници“.

Основните песни на Лазаровден в Западна България са благослов за здраве, плодородие и благополучие на дома. Но и тук, в къща където има ерген или мома за женене, в песните се вмъкват и любовно-женитбени мотиви:

Тук сме чули, разбрали, Лазаре,
че има ерген и мома, Лазаре,
я ергена женете, Лазаре,
я момата годете, Лазаре…

След такава публична подкана едва ли момата или ергена са можели да дочакат напомняне и през следващия Лазаровден. Полето е искало работна ръка, а патриархалният морал потомство, и по този начин съхранил народа ни, които е имал свои неотменими закони.

Като обичаи в Западна България най-рано на Лазаровден са тръгвали по домовете групите на малките момичета. На много места, особено в югозападните краища на българските земи, най-зрелите и гласовити лазарки са оставяли лазаруването си за другия ден Неделя — Цветница, когато празника е продължавал и с вълнуващия момински обичай „кумичане“.

Вижте още свързани статии с празника:
Пожелания за Лазаровден
Пожелания за Цветница
Поздрави за Великден
Подвижни Празници

Надяваме се статията за обичая Лазаровден да ви е била интересна и полезна! Приятен празник на Събота 4 Април 2015 - Лазаровден

Благодарим Ви, че споделихте Pojelaniq-bg.Net със своите приятели :)

Категория: Празници


--- ОБРАТНО НАГОРЕ ---