Цветница

Кога е Цветница, какво празнува църквата и обичаи за празника
Народът ни има различни названия за праз­ника Цветница — Връбница, Разцветница, Момина неделя, цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден и т.н. В България празника е известен като Цветница ( идващо от цвете) или Връбница ( идващо от върба). Хората с имена на цветя (например Цветелина, Цветелин, Цветана, Цветан, Цветко, Маргарита, Ралица, Лилия, Виолета, Явор, Здравко, Зомбюл, Невена, Теменужка, Роза и т.н.) празнуват своя имен ден.Това е вторият от съзвездието на три големи пролетни празници в народния живот — Лазаровден, Цветница и Великден. Цветница е подвижен празник, които се празнува на следващия ден след Лазаро­ва събота, което винаги се пада на шестата Неделя на Великия пост и точно една седмица преди Великден.

Какво празнува Църквата на Цветница?
Цветница е християнски празник, на който църквата празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим в дните преди Пасха. Според писанията след като Исус възкресил своя приятел Лазар, той тръгнал към Йерусалим. Преди да стигне до града, той изпратил свои ученици да отидат и да вземат вързаното в началота на града магаре, като кажат че е за Господ. Учениците взели магарето без да им попрече никой, защото те казали че е потребно на Господ. Исус го възседнал и навлязал в града на магаре (символиката на магарето може да се отнася към източната традиция, която е животно, на мира, в сравнение с коня, който е животното на война). Вестта за възкресението на Лазар го изпреварила и хиляди души тръгнали към Витания. При влизането в Йерусалим виждайки в него Спасителя неговите последователи и вярващи слагали пред него маслинови клонки и своите дрехи. Ществието продълживо до Елеонското възвишение, а след това той извършил множество изцерения на недъги и болни хора.

На цветница във всяка Българска Църква се отслужва молитва и се благославя за здраве с върбови клонки. Празника е един от най–големите и много от вярващите отиват на църква за да вземат своята върбова клонка и да я занесе до своя дом за здраве. Също така си закачат на портите върбови клонки и си правят венче от осветената върба в църквата. В България върбовите клони символизират Палмовите, които са били хвърляни в нозете на Исус при влизането му в Йерусалим. Цветница се пада по време на постите, но на този ден се разрешава риба.

Цветница обичаи и традиции
Основните обичаи при Цветница, както и при другите два празника (Лазаровден и Великден) са посветени и се изпълняват от момите. По същество и трите празника са в съзвучие с разцъфна­лата пролетна природа и ознаменуват преминаването в моминство на подевките (под думата подѐвки се има предвид по–малка сестра на неженено момиче, която първо чака нейната сестра първа да се ожени, за да се може тя да замомее). Още от далечни векове, вся­ка от тях преминала през тези празници, се е считала съзряла мома, встъпваща в най–вълнуващата възраст от живота си — подготовката за семеен живот. Не напразно фолклористите наричат тези изпълнени със слънце, радост и неудържимо разцъфнала природа празници — женитбени.

В народната традиция има точно установено правило — докато коледните празници са посветени и се изпълняват от момците и мъжете, великденските са в чест на моминската и женска хубост и вълнения. В то­ва има дълбок смисъл — не само в идеята за ражда­нето и възкресението, но преди всичко в чисто природната и емотивна нагласа на човешкото биологично и духовно начало.

След живописните и изпълнени с радостни въжделения песни и игри на Лазаровден, Цветница е тих и изпълнен с момичешка романтика и цветя празник. Най–тачения обичай от момите в този ден е „кумиченето“ или както го наричат още „кумичкането“ — разпространено почти в цялата ни страна и спазвано с радост и вълнение до средата на нашето столетие. През последните години, за щастие, то е възстановено тук и там из подбалканските села, където отново е пуснало корен изпълнено със светли чувства и мечти за щастие младо поколение.

Кумиченето е обичай вероятно от славянски произход, тъй като аналогични обичаи се изпълняват и днес в Словакия, Украйна и в някои райони на Южна Чехия.

Рано сутринта на Цветница момите, които предния ден са лазарували, берат цветя или върбови клонки, пеят предназначени за празника песни и свиват венчета. След това ги нареждат на бухалка и ги пущат в коритото на чешмата или в близката река. Девойката, чието венче поеме най–напред по течението се провъзгласява за „кумица“.

До идването на Великден момите я тачат и тя е обект на особено внимание. Веднага след избирането й, довчерашните лазарки я отвеждат тържествено в дома й, където продължават песните и се урежда тър­жествена трапеза. Цялата страстна седмица до Великден момите „говеят“ — мълчат пред „кумицата“ в знак на уважение. Сутринта на Великден те й носят бояди­сани яйца и обреден хляб. „Кумицата“ ги прощава, с което ги освобождава от „говеенето“.

Както виждате едно възпроизвеждане на отноше­ния в живота, които тепърва ще предстоят на момите при встъпването им в брак. Школа, с която народните обичаи са създавали, поддържали и развивали народната етика и нравственост не като еднолично възпитание, а като обществена норма на поведение.

Цветница е празник запазен от най–дълбока древ­ност при народите по източните брегове на Средизем­но море. Далеч преди християнството на този ден хората от юдейските земи са разнасяли палмови и маслинови клонки, празнувайки избавлението си от чуждо иго и заедно с това раждането на пролетта и озаряването на човешкия дух от възвишените стремления за мир и благоволение между хората.

За градските жители у нас Цветница е преди всичко празник на цветята, на разпъпилата се пролет, навечерие на светли надежди, с които е очакван най–благодатния период в обкръжаващата ни природа — опрашването на цветовете и зачатието на новия плод.

Колко силно е чувството за безсмъртието, което ни внушава пробуждането на природата в този ден, личи и от един народен обичай, който и сега може да видите на Цветница в редица селища и особено в североизточна България и долината на Тунджа. Докато момите вият цветя и върбови клонки, докато дворовете се изпълват с дъха и багрите на най–свежите пролетни цветя, вдовиците и майките на починалите през годината отиват на гробището и по прастар, вероятно запазен от траките обичай, палят огън при гробовете на близките си. Това е далеч от всякаква представа и внушение за задушница. Смисълът тук е много по–дъл­бок. Съприкосновението не е с мъртвия, а с живия. С онзи неугасващ пламък, за който човек винаги е вярвал, че е символ на вечното възраждане, на неспирния кръговрат на живота, който именно разцъфналата природа празнува в този ден.

С течение на времето и особено в градовете, съвре­менниците приемат този обичай на Цветница все повече като почистване на гробовете от сухи храсти в навечерието на Великден. По същество обаче това си е древната клада на зараждащата се пролет над останките на мъртвите.

Странните огньове по гробищата на Цветница! Има наистина нещо необикновено в тези огньове на мъртвите. За народната психология това е не само преодо­ляване на смъртта, а преди всичко жажда за живот, празник на неговото начало, изпълвали със светлина, и през най–тежките дни на изпитания и покруса, душата на човек

Категория: Празници