Ивановден
На 7-и януари българската православна църква почит един от най-великите пророци, известяващи за идването на Божия син Свети Йоан Кръстител. Светецът покровителства побратимството и кумството като на този ден християнският свят се връща към народните обичаи и обреди, свързани още с дълбоката им вяра в чудодейната и изцеляваща сила на водата. Свети Йоан Кръстител е още известен като Свети Предтеча, който предсказва за появата на Месията. Според Евангелието, Кръстителят живял отшелнически живот покрай бреговете на река Йордан като през земния си път проповядва и кръщава вярващите. Облечен винаги с груби одежди и хранейки се предимно с мед и акриди, светецът дава Свето Кръщене на Божия Син (Богоявление).
На този ден младите момичета, булките, именниците, момците и младоженците се изкъпват след сън, както повелява традицията, за здраве, благодет и щастие. Според обичаите младоженците биват гощавани богато от кумувете си с вино, ракия и всякакви вкусни гозби и десерти. Друго поверие е гостуването на младите у деверите, както и окъпването на малките момиченца и млади булки. Самото обредно къпане на Ивановден бива последвано и от разменяне на различни интересни подаръци и обилни гощавания.
Из тракийските земи на този голям християнски празник се спазват и редица нестандартни обреди като побратимяване на младите момчета, което включва взаимни гостувания по домовете. Майката на всеки от момците посреща останалите с разкошно отрупана трапеза и накити като ги дарява още и с китки от бръшлян и чемшир за здраве и благополучие. В Ямболско например същият обичай е осезаемо по-разгърнат като самият ритуал следва да се повтори у домовете на всеки от момците. Всеки у тях бива закачен с китки, накити и парички с червени конци от майката на останалите, която ги благославя и побратимява.
В някои села на Ивановден младежите се включват в различни древни традиции като ходене по живи въглени, взаимни гощавания с празнични питки с парички, обредни хлябове, червени вина и така нататък. В Родопската област например големият християнски празник, в който почитаме предвестието за идването на Христос, сгодените двойки отиват на гости у родителите и родните си като според обичая свекървата трябва да умие лицето на бъдещата си снаха и да я закичи с китки и различни накити.
Един от най-популярните ритуали, спазвани в чест на покровителя на побратимството Свети Йоан Кръстител, е кукерството, известно още като Лиду Булки. Почитането и спазването му представлява съществена част от Ивановските традиции на този ден като един от ключовите аспекти от празника е преобразяването на мъжете в нова премяна, покривайки задължително лицата си с маски. Така облечени, младежите обикалят от къща на къща благославяйки всяко християнско семейство. В някои части на страната, обичаят бива почитан с песни, танци и извити празнични хора. Именно на Ивановден се смята, че изтича срокът и времето на маскираните и пременени младежи, които внасят здраве и късмет във всеки християнски дом.
В някои места пък се спазвало и друга традиция, според която на този ден коледарите отвеждали царя до местната чешма, където го окъпвали за здраве. След края на ритуала всички присъстващи били гощавани богато, след което се извивало празнично хоро. Вярва се, че именно кукерството като ритуал носи здраве и благополучие не само на участващите в него, но и на всяко християнско семейство. Въпреки че Лиду Билките са индивидуални и характерни за всеки район, основната им цел е да прогонят злите сили и да донесат берекет и късмет на всяко християнско семейство през новата година!
На Ивановден празнуват стотици хиляди българи, носещи красивите и традиционни български имена Иван, Иванина, Ваня, Йоан, Йовко, Ивана, Жана и техните производни.
Категория: Празници
