Жътварски Обичаи

Какви са най – почетните Жътварски Обичаи в България!
Дните на жетва винаги са били едни от най–напрегнатите и същевременно най – благодатното време в живота на българина. Точно поради тази причина в повечето райони на България са държели жетвата да започва на т.нар. „Чист Ден“, а именно това са дните Понеделник и Сряда. В Източна Тракия и някои села на Тракийската низина са смятали също, че така най – спорна, лесна и бърза е жътвата ако тя бъде започната на новолуние.

Само по себе денят за жетва и самото отиване на жетва си е един своеобразен празник. Най– малкото, което всеки може да направи — е да облече сутринта една чиста или нова риза. Интересен обичаи в цяла Добруджа също преди тръгване жетварите да измият ръцете си с „кладенчова вода“.

„Зажънването“ — т. е. жъненето на първите ръкойки става от някоя напета мома, пъргава, която има и „лека ръка“, и е обичана от хората в цялото село. Според вярванията тава осигурявало „лека“ и „спорна“ жътва. Първите ръкойки младата жетварка хвърля далеч напред в нивата, за да потръгне „леко“ и „бързо“ жътвата. Разбира се всеки който е живял на село, знае че жетвата нито е била лека, нито е била бърза. Хлябът се е събирал в маранята на летния зной и ако нещо е разведрявало душата на прегънали снаги над житата хора, това е било удовлетворението от плода и манията на жетварската песен която се е веела във горещия въздух.

Преди самата жетва на много места в България, са извършвани така наречените обреди „Погребение на паламидата“. Това се е правило особено в Тракийската низина. Това е един интересен обред против много жилавият и бързо разпространяващият се плевел. Този плевел е бил не само унищожител на реколтата, но и е много бодлив и болезнен по време на самата жътва зя хората които я извършват. Точно поради това още преди да се започне да се жъне, няколко девойки са отрязвали стръкове паламида, след това са ги занасяли отстрани на нивата където са ги погребвали със тайни заклинания в изкопана предварително дупка.

Първият ден на жътвата приключвал още по светло и на мястото до което са стигнали жетварките са оставяли няколко ръкойки на кръст – наричат се „Вечеря на нивата“ или „Вечерник“ – за да спори работата до края на цялата жетва.

Всички обичаи по жетва са символични, но от друга страна силни като въздействие и вяра народни обичаи. Идеята е да не се губи време, за да може да се прибере реколтата от жито.

Един обичаи тръгва от златна Добруджа и се прави почти в цяла България. Това е първият обичаи в деня в които е започвала жътвата. Това е бил обичаят с връзването на първият сноп житен клас. В повечето случай в него са полагали най – едрите класове и затова снопът жито се е наричал от хората „Царят на Нивата“. Обикновено връзването на снопа се е случвало в края на деня и край него са се събирали всички жетвари. Особено е че при неговото връзване са преплитали червен конец. След това царят на нивата е бил занасян и изправян в центъра на ожънатото стържище.

В други области на България Цар на нивата са наричали по – големите класове. Те са се различавали с това че от един стрък са излизали по 2 или 3 класа. Мястото където са намерени е оставяно неожънато. Ритуалът приключа след приключване на жетвата с това, че точно тези класове са били заравяни на мястото им в земята с цел да се съхрани плодородието и през идната година.

Може смело да се каже, че най–широко разпространен жътварски обичаи е „Рязането на брадата“. Това са обикновено най – големите и високи класове, оставени от жетварите, които се жънат последни след приключване на жътвата когато вече всички снопове са вързани. След рязането на брадата, класовете й са били оплитани от девойките като плитка на мома и така оплетени класовете са били занасяни в дома на стопанина. По правило „брадата“ се държи в хамбара или под икона до започването на есенната сеитба или чак до жетвата през следващата година.

На някои места „брадата“ не се оженва, а класовете й се заравят в пръстта. Това е частта от родитбата, която се полага на нивата, затова се нарича „нивина“ или „нивин късмет“. По всяка вероятност това е остатък от славянския пантеизъм, следи от който са запазени през всички векове на народния живот.

Най–тържествено обичаят „Брада“ е бил изпълняван от моминските жътварски чети, слизали някога от планинските села „на романя“ в богатите житни равнини. Обикновено след приключване па жетвата момите „загорки“ правели тържествено „Брада“, сплитали класовете и ги отнасяли на стопанина. Най–младата жетварка е сваляла кърпата си и я разстилала върху „брадата“. Стопанинът слагал дар на кърпата и обещавал, че и догодина ще ги чака за новата жетва. Това е било не само покана и благослов, но и надежда както за тези, които оставали в селото, така и за другите, които си тръгвали обратно към планината.

Изобщо жетвата по Българските земи е била винаги, не само повод за икономически и взаимоотношения, но и за духовна връзка между стопаните и наемните жетвари. Създавало се е някакво своеобразно „родство“, което е зачитано и пазено понякога „през девет планини в десета“. На някои места из Тракийската равнина дори жетварките „загорки“ са били наричани „кумици“. Успешна жътва от екипа на Pojelaniq-bg.Net

Категория: Празници