Обичаи по Вършитба

Българските Обичаи по Вършитба!
Вършитбата обикновено в България е завършвала до средата на месец август и изцяло е зависело от жътвата. Има и една народна приказка която гласи: „до средата на август и сламата е жито, а след това и житото става слама“

Вършитбата у нас се е извършвала на „Гумно“, то трябвало да бъде кръгло, равно и добре набито, което винаги е очертано в окръжност, за не успеят злите сили да проникнат и да посегнат на хляба. Това е основната причина в края на жетвата, стопанинът да изравни гумното и да очертае ясно и забележимо спасителната окръжност.

По време на вършитбата са се превозвали снопите жито от нивата до гумното. Тук народът е окичвал воловете си с цветя и по снопите са се слагали момите, за да ги види цялото село. Стопанката на дома е посрещала първата каручка и преди каручката да влезе в двора тя е лисвала по пътя и вода за да се лее и житото.

На самото гумно се прави жертвено заколване на петел, до купчината жито до стожера, при което заколване е трябвало кръвта да опръска и житото и стожера. Този обичаи е много стар, още от славяните и траките, но се е запазил и до днес в живота на народа ни след вършитба.

След това се е правило курбан. Сготвянето и изяждането на „курбана“ е ставало все на гумното — свещено място в представите на българина. Почти толкова, колкото е било и огнището в собствения му дом.

Символично е било само по себе си коленето на петела и неговото значение за приключване на жетвата и вършитбата. Селяните обикновено изразяват радостта си от това с думите: „Заклахме петела“.

След събирането на цялото жито от нивата невестата или най-младата снаха в челядта е забивала метла с дръжката надолу в купчината зърно на гумното. Това е било пожелание догодина житото да се множи като метличината.

Разбира се в деня в които приключва вършитбата се е смилало и първото брашно, както вече се досещате се е извършвало като обичай отново на гумното. Смилането е ставало в прадядовския „хромел“. Ръчна мелница направена от два кръгли камъка, при което горния се върти с примитивна ръчка, а долния остава неподвижен.

От първото брашно след вършитба стопанката е омесвала хубава и голяма погача, която на много места в страната ни е била „носена на вода“ — на чешмата, извора или реката. След което от нея е било раздавано на всеки, който е взел никакво участие в осигуряване на годишния хляб — от орачите в дома, през жетварите, та чак до селския ковач, който е клепел косите и сърповете.

На някои места е правен вместо погача – кравай. Например това се е правело в крайдунавските ни земи. Този кравай е окачван над огнището или под иконостаса, и е бил пазен до следващата вършитба, когато е свалян и натрошаван на добитъка. Защото в представите на Българския народ хлябът е бил винаги общ.

Категория: Празници