Празници

Всички Почетни Празници в България!
Научете за различните обреди и обичаи за всеки един празник в България.

Васильовден
Йордановден
Ивановден
Бабинден
Антоновден
Атанасовден
Баба Марта
Първа Пролет
Лазаровден
Цветница
Великден
Гергьовден
Нестинарство
Спасовден
Видовден
Еньовден
24 Май
Симеоновден – Св. Симеон Стълпник
Петковден
Димитровден
Мишинден – Св. мъченик Нестор
Жътварски Обичаи
Архангеловден
Никулден
Коледа
Стефановден
Нова година

Лични празници

Сватба
Кръщене
Имен Ден
Рожден Ден

очаквайте още много празници

Обичаи и обреди в България през 4-те сезона
Немалка част от народните обреди и обичаи са възприети от новообразуваната българска народност направо от предхождащите я етнически субстрати. Още в първото 1–2 столетия обаче те са били спонтанно преобразувани в общоприети празници и обичаи, които постепенно се утвърждават в живота на новата народност. Макар да са съществували известни различия на обредите и обичаите в отделните етнографски области на България, основните от тях се превръщат в отличителен етнически белег на българската народност.

Както вече стана дума, взаимодействието между наложената от държавата християнска религия и паганистичните вярвания на дедите ни се е осъществявало с течение на времето, разпространена сред широките народни маси своеобразна форма на народнохристиянски вярвания, в които са заложени нравствено етичните основи на християнството и най–съществените и прагматични обреди на езическата идолатрия.

По този начин още в самото начало при формирането на народната празнична и обредна система в българския духовен живот и празници, взимат участие литургически начала на християнството и останките от прагматичен паганизъм, съхранени от векове в душата на народа. Тази своеобразна народнохристиянска религия, която някои наричат „християнско езичество“, остава в основата на българската народна душевност в продължеше на столетия и в последствие формира днешните вярвания и празници.

И двете системи в народния календар — празничната и обичайната — са повлияни трайно от тази народнохристиянска религия. При това литургичните принципи на християнството влияят много по–определено върху празничната система, докато паганистичните вярвания залягат в основата на обичайната система.

Ние не знаем с положителност и подробности какъв е бил празничния календар на феодалните управляващи слоеве в средновековна България и какви празници са празнували, но несъмнено той е бил възприеман под влиянието на литургичната система на официалната християнска църква. Тъкмо заради това неговото съществуване е рухвало при чужди нашествия и разпадане на централизираната църковна власт.

Най–дълбокото и безвъзвратно крушение тази представителна празнична традиция изживява с османското нахлуване в отечеството ни. В замяна на това именно народнохристиянската религия на селските маси, и запазило се в малките градчета българско население, успява да съхрани народния празничен и обреден календар и чрез него да осигури живота и спасението на поробената народност.

Нещо повече, с настъпването на робството и изчезването на централизираната българска каноническа йерархия, народът възприема много по–охотно християнското учение от запазили се и пръснати из планинските дебри български манастири и църкви, които се превръщат в духовни крепости на българина. Този процес на възприемане християнската религия като основен защитен фактор срещу чуждестранната асимилация се задълбочава все повече за да достигне апогея си в епохата на Възраждането, когато народът, воден от оформящата се българска интелигенция, създава самостоятелна българска църква като легитимен представител на българската народност.

Именно през годините на робството пастирите от народнохристиянските манастири и църкви, сами изхождащи от обикновените народни среди, създават много по–близка връзка с народнохристиянските вярвания на селянина и осигуряващи благословията на литургичните канони, го привличат още по–близо към нравствените и хуманистични принципи на християнството.

В тези години, когато заедно със словото и народните обреди християнството става неотменим белег на народностна принадлежност — канонизираните светци и мъченици от източно православния календар се настаняват здраво в народния календар, поемайки патронажа върху десетки жизненоважни и циклично осъществявани грижи за земята и добитъка.

Пак в периода на Възраждането при рязкото нарастване на занаятчиите и българските занаятчийски сдружения, и пак под въздействието на народно учредената българска православна църква, празнуваните дотогава само като професионални патронни празници на светците покровители за отделните занаяти, се превръщат в общонародни празници, разпалвайки самочувствието и духа на поробения народ.

По този начин обичаите, обредите и празниците на българите през дългите години на робството са съдействали за консолидирането и съхраняването на поробената народност и превръщането й през края на XVII до началото на XIX в. в оформена българска нация, населяваща Мизия, Тракия, Македония и Добруджа.

Българският народен календар започва — както това е било и при прабългарските ни деди — с празнуването на зимното слънцестоене. Денят, от който започва новия годишен цикъл, празнична възхвала на изгряващото слънце, осигурило живота на всички човешки поколения.

От хилядолетия Коледа е най–таченият зимен празник за народа. Равносметка на отминалата плодородност на година и пробудени надежди с настъпването на новата. Всъщност Коледа в народния календар е средище на празници, които я предхождат, и на такива, които я следват. Почти двуседмично мъдро признание отправено към силите на природата и към вечните истини на живота.

След Водици чак до Сирни Заговезни за народа е настъпвало времето на сватбите — на краткотрайния отдих, на радостните дни и щастливите очаквания. Средзимие, през което е имало много празници, веселба, дълбоки пъртини, сладки приказки край огъня, но и не малко тревоги: колко дълго ще продължат снеговете, има ли храна за добитъка, пък дори и брашно за хляба на хората? Черни грижи, които мълчаливо са съпровождали дните и нощите на цели поколения наши предци.

Затова Трифон Зарезан, не само по лозарските села, но дори и в равните и балкански селища е носел полъх на надежда, далечен дъх на пролетта.

Вече столетия народът ни тачи първия ден на март – баба Марта, не само като възпоменание за празнуваната през първите векове на съществуването му Нова година тъкмо на тази дата, а преди всичко заради ознаменуване на зелената трева, първите стръкчета цъфнали цветя по самия край на топящите се преспи, началото на полската работа, която от сега чак до късна есен съпровожда селския човек през тежък труд и слънчев зной, през много песни и радости, и още повече стихии и изпитания.

Тези въжделения си остават белег във всички пролетни празници, като се почне от Месни и Сирни Заговезни, Благовец, Лазарица – Лазаровден, Цветница, Великден, Гергьовден, Спасовден и се свърши с последния ден на пролетта — Еньовската утрина, дъхаща на роена трева и цъфнали билки, озарена, още преди изгрев слънце, от обредните еньовски огньове. Оттук нататък народът чака вече житото, петровската жътва, прибирането в хамбарите на зърното, което е оставало винаги в представите му не само насъщна храна, но и вечния символ на живота.

Апогеят на това знойно лято е свързан с много надежди, но и с реални заплахи. Градушката, пороят, суховеят — са стопявали като в магия пред очите на селянина плодът на много труд и тежки усилия. Какво всъщност е имал като противодействие на тези могъщи природни сили някогашният човек? Почти нищо реално! Единственото на което е могъл да разчита е била помощта и подкрепата на свръхестествените сили. Онези невидими и всемогъщи господари на вселената, които са могли да превърнат градоносния облак в дъждовна роса, да обуздаят пороя, и да потушат без следа знойния дъх на суховея.

На тези именно сили са посветени летните празници и обреди — жертвоприношението на петровския петел, Горещниците, обичаите за дъжд или срещу киша, та чак до благослова над земята в първия ден на септември когато започва есенната оран.

Есенните празници са благодарност за плода. В тях има тиха радост и житейско удовлетворение. Предчувствието за покоя. За това „подзиме“, в което над земята пълзят мъглите, в пръстта кълнят есенниците, а в душата на човека зрее отново очакването за великото Рождество на всемогъщото слънце, с което на Коледа започва новия живот, вечният кръговрат, раждащ смисъла и съдържанието на човешкото съществуване.

Авторското право е само и единствено на Венцислав Петров, които е собственик на сайта Pojelaniq–bg.Net

Категория: Празници