Спасовден

Кога е Спасовден?
Спасовден е голям християнски празник, които винаги се пада 40 дни след Възкресение Христово или както е записано в православния църковен календар – Възкресение Господне. Спасовден както е наричан в България или Възнесение Господне винаги се пада в Четвъртък 39 дни след първия ден на Великден. Спасовден също е един от подвижните църковни празници и той празнува моментът когато Исус Христос се възкачва на небето. Точно 10 дни след него, или 50 дни след Великден, е големия църковен и тачен народен празник „Свети Дух“. В десетдневието между тези два празника е разположена прочутата, съхранена от езическо време в народната памет и обичаи „Русалийска седмица“ — за която вече стана дума доста обширно в предходните статии.

Други чествания и тълкувания на празника Спасовден?!
На български празникът Спасовден произлиза от думата спасение. Деня на Спасовден е професионален празник на всички шофьори, хлебари, хотелиери, цветари и строители. В някои европейски държави Спасовден е официален празник и почивен ден. В древните народни обичай и вярвания, нощта на Спасовден е изключително лечебна и всички болни ходят за растението росен, лягат до него, поставят до главата си някакъв дар за русалките–лечителки, най–вече хляб и мед и прекарват цялата нощ лежащи върху растението Росен.

Как се празнува Спасовден?
Спасовден обаче е свързан с един широко разпространен дори и през нашето столетие много древен обичай, наричан от хората „Ходене по Росен“. Росенът е вид цъфтящо растение, което едновременно е отровно и лечебно растение. В Българския език е известно още като, Русалийче или Самодивско цвете. Росенът може да се намери почти в цялата страна, но предимно расте върху варовити почви, които са изложени на слънце. В края на месец май и началото на месец юни може да се видят цели росенови поляни. Отличава се с бледи, бледорозови или червеникави цветове. Росенът като полезна билка е била известна на нашите предци, но съществува вярване че лечебните му качества са най–силни в навечерието на Русалийската седмица, или още по–точно — в нощта срещу Спасовден.

Хората вярват, че в навечерието на Спасовден, Росенът има неземни лечебни свойства, които са в състояние да излекуват всяка болест, включително хронически недъзи при хората. Лекуването става чрез преспиване на росеновите поляни точно в нощта срещу Спасовден и то в пълно мълчание. Този обичай е свързан с древните траки и тракийските предшественици на българските самодиви – нимфите. Траките са разчитали също така не само на благоразположението на нимфите, но и на лечебните билки, които горските обитателки са берели в края на пролетта и с тях са лекували дори безнадеждно болни.

Нуждаещите се са пристигали привечер на тези поляни, някои от които са били широко известни наблизо и надалеч, като на тях е имало дори Спасовденски оброчища. Всеки от болните е бил придружаван от „побратим“ или „посестрима“. Тези доброволци са имали важната задача да се погрижат за ближния, за да може той да прекара спокойно нощта преди Спасовден. Никой не е промълвял и дума на това голямо човешко сборище, където всеки страдащ е намирал място до по–гъсто нацъфтял росен и е приготвял там постелята си. Всеки е оставял при главата си приготвена според възможностите си „вечеря за самодивите“ — най–често паничка мед и погача. Преди настъпване на нощната тъмнина преди Спасовден, болните отивали до близкото „самодивско изворче“ измивали си лицето и напълвали стомна и паничка с вода. След това се връщали при „своето цвете“ и лягали. Придружаващите ги завивали с бяло платно и се отдалечавали при пълно мълчание. Настъпвало „потайно време“, когато всеки се е стремял да долови идването на самодивите, да почувства тръпчивия и целебен дъх на цъфналия росен, да усети стопяването на болестта и възвръщане на най–висшето благо, което животът му е дал — здравето.

Озарените от надежда в „спасовеката нощ“ са очаквали е нетърпение толкова поетично описваното от народа „полибване“ — полунощния ветрец, който е подухвал преди първи петли откъм гората. „Полибването“ е било началото на онова очаквано възраждане към живота, което всеки страдащ е носел като мъчителен порив в душата си. Два или три часа е траело това чудотворно сливане с природата през „спасовеката нощ“ и то е било своеобразно психологично стимулиране на човешкия организъм — необходимо за осъществяване на всеки оздравителен процес.

Най–далечните предвестници на утринната заря на Спасовден са били вече знак придружаващите да вдигнат своите болни. Взели паничката с вода и стомната си, пак безмълвно, без да се обърнат към мястото където са прекарали нощта, те са поемали пътя към селото си.

Едва при изгрев слънце на Спасовден, вече твърде далеч от „Спасовата поляна“ те са поглеждали какво има във водата на паничката. Ако е свежо листенце или зелена трева — това е значело оздравяване, възкръсване за живота, ако е жълто листо или суха трева — прокобата е била лоша.

Всеки може да се досети, че на Спасовден във времето на благодатните пролетни дъждове и свежа зеленина едва ли ще се намери жълто листо или суха трева за да попадне в съдбовната паничка е вода. „Хитро измислено“ — ще кажат някои. Може би! Но нали и най–ефикасните форми на съвременно лечение разчитат между другото, и то не на последно място, на подходяща и непосредствено въздействаща психотерапия. За тази цел сега има специални институти; някога народът го осигурявал чрез фолклора си.

Който е имал възможност, дори и като дете, да присъства лично в „Ходенето на росен“, несъмнено е почувствал невероятната сила на надеждата у човека при търсенето на избавление. Струва ми се, че от всички народни обичаи това странно пилигримство е наситено с най–вълнуващи лични преживявания и чувства точно на Спасовден . Човешка драма, предадена вярно и завладяващо в съвременната ни литература чрез разказа на Елин Пелин „Спасова могила“.

Поради съвпадение на Спасовден с плодните пролетни дъждове „Спасовската роса“ по посевите се смята почти толкова благодатна колкото и „гергьовската“. Затова рано сутринта на празника момите в Южна България, минаващи край избуялите в зеленина нивя и ливади припявали старинната песен на очакваното плодородие:

Свети Спасе тебе молим,
дай ни дъждец и росица,
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци . . .

Спасовден е голям празник, честван от нашите деди. Нека го запазим и през идните дни такъв какъвто е бил през вековете. Честит Спасовден!

Авторското право е само и единствено на Венцислав Петров, които е собственик на сайта Pojelaniq–bg.Net

Категория: Празници