Стефановден
На 27-и декември българската православна църква почита светлата памет на Свети Стефан, наричан още и първият мъченик за християнската вяра. Стефановден се пада третия ден след Рождество Христово, а датата, на която скланяме глава пред паметта на светеца е 27-и декември. Още от времето на Апостолите, и по-специално от това на Павел, християнският свят нарича Светия пръв мъченик. Освен мъченик и един от Божиите ученици, свети Стефан е бил още и пръв архидякон като самото име пази в себе си дълбоко библейско послание.
В превод Стефан означава венец, което обяснява защо носещите имената Венцислав, Венцислава и други производни празнуват именно на този ден редом със Стефановците.
На 27-и декември празнуват още Стефана, Запрян, Стоичко, Стефка, Цонка, Вени, Венета, Стефа, Станимир, Станислав, Стефани, Стамена, Фанко, Чаньо, Стамен и други производни на тях имена.
Според редица поверия именно на Стефановден се вярва, че се затваря цикъла на старата година. Традицията повелява на 27-и декември семейството и роднините да се събират около празничната трапеза, изпъстрена с разнообразни и вкусни гозби. Близките се гощават задължително с месни ястия от свинско месо. На този ден домакинята приготвя още баница с месо и традиционното за всеки делник и празник свинско със зеле. Бидейки един от Божиите „избраници“ и ученици, първомъченикът бива натоварен от Божия син с тежката задача да се грижи за нарастване на християнското общество в Палестина. Измежду останалите Апостоли, наричани дякони, Стефан бива пръв в общината-църква в Йерусалим. В тази така наречена общност-църква на християните могли да влизат всички, независимо от йерархии и среди, готови да дарят имотите си. Светият мъченик предизвикал гнева на Юдейските началници, които мигновено обърнали юдейския народ срещу Седемте Апостоли, измежду които пръв бил именно Стефан. Впоследствие от силното притеснение, което отключило присъствието на архидякона и непрекъснато нарастващия брой вярващи в християнската религия, юдеите оклеветили Христовите ученици в неподчинение към Бога и Мойсеевия закон. Всичко това допринесло за засилване на напрежението, което довело в крайна сметка и до техните смъртни присъди. Първомъченикът бива изведен от Йерусалим и поведен към така наречената Йосафатова долина, където гъмжащата и разгневена тълпа го замерва с камъни до смърт. Преди кончината си, дяконът, по-късно въздигнат и като Светия, коленичил и се обърнал към небето с молба към Месията да им прости за извършения грях. След смъртта му, тялото на светеца бива оставено на птиците и зверовете. Според множество поверия, Божията майка гледала от небето Стефановата мъченическа смърт, молейки се за покой на душата му.
Вярва се още, че през V век мощите на Светията били открити благодарение на един свещеник, който получил видение. Мощите на Свети Стефан впоследствие биват оставени в Сионския храм, намиращ се в Йерусалим.
Стефан е едно от най-популярните и разпространени български имена, което в превод означава „венец“. Освен това, единствената все още съществуваща в света желязна черква, която носи името на първомъченика в християнската вяра, а именно Стефан, се намира в Истанбул, Турция.
Колкото до самия Светец, повече сведения за земния път не са налични. Това, което се знае за него в най-общ план извън това, че е един от Божиите ученици (Апостоли) и архидякони, е че е живял през I век и е бил елинизиран евреин. Според новозаветната книга, наречена „Деяния на Светите Апостоли“, мъченикът Стефан попада още сред първите дякони в ранната общност на християните в Йерусалим.
В съвременен план, стотици хиляди българи носят красивото и традиционно из нашите ширини име Стефан, Стефания, Стефани, Фани, Запрян, Стамена, Станко, Станка, Таня, Стамен, Стоила, Станислав, Станислава и производните му.
Категория: Празници
