Има моменти, в които думите се губят. Тишината на загубата е тежка, но нуждата да кажем последно „сбогом“ остава. Когато изпращаме някого, когото сме обичали безкрайно – родител, приятел, брат или сестра – понякога едно кратко стихотворение може да изрази повече от дълги речи.
Тук сме събрали няколко стихотворения, писани с уважение, тъга и любов – за онези, които вече не са между нас, но ще останат завинаги в сърцата ни.
1. „Почивай в мир“
Не зная дали те чувам,
но говоря със сърцето.
Ти си тишината между думите
и топлината в спомена.
Понякога сядаш до мен в мълчание
и само присъствието ти стига.
Не искам да те задържам,
знам – животът си тръгна с тебе.
Но аз ще нося светлината ти –
в делата, в обичта, в доброто.
Почивай в мир.
В сърцето ми завинаги си ти.
2. „Писмо към теб, след края“
Не плача – ти не би го искал.
Ти винаги казваше:
„Главата горе, животът продължава.“
А сега го казваш мълчаливо,
от място, където болката не съществува.
Аз ще продължа.
Ще пазя спомените –
не като тежест,
а като огън, който топли,
в студените дни без теб.
3. „На баща ми“
Остана прав дори пред края.
Не каза много. Но очите ти –
казаха всичко.
„Гордей се. Живей достойно. Не забравяй кой си.“
И сега, когато те няма,
аз често вървя с твоята сянка до мен.
Тя не говори –
просто ме държи изправен.
4. „На моята майка“
Ти ме учи да обичам с тишина.
Да давам, без да чакам.
Сега давам тази тъга –
на вятъра, на времето, на Бог.
Не те оплаквам.
Теб те почитам.
С всяка крачка,
която правя с твоето име в мисълта си.
Добави коментар