Сватба

Сватбата е онзи вълшебен момент, в който две сродни души обвързват съдбите си до края на земния си път. Сватбеният ден представлява именно това – една красива церемония, в която влюбените  сключват институционализиран съюз (брак), с който си обещават да се обичат, уважават и ценят в делници и празници, в радост и неволи. До края.

Този разкошен, светъл и радостен миг за бъдещото семейство и техните близки и приятели робува на множество традиционни обреди, разнообразни и крайно интересни в отделните кътчета на страната ни. Генерално може да се каже, че сватбените обичаи варират в културно, етническо и дори социално отношение. Въпреки това обаче, по-голямата част от тези празнични церемонии се основават на размяната на брачни клетви и халки един на друг. Всички близки отправят красиви пожелания за сватба към младите, съдържащи предимно наричания за дълъг и щастлив съвместен живот и естествено…за много деца:). Освен това, младоженците получават и подаръци от своите гости така, както повелява традицията, разбира се.

Наред с всичко това, на този приказен ден, посветен на безмерната любов между двама души, се извършва и публично, официално, признаване на брачния им съюз от лице, разполагащо със законово право за обявяването му за такъв. На сватбения ден гостите следва да се пременят в светло облекло, като биват богато гощавани след приключване на празничната церемония. Присъствието на молитви, поезия и разкошна музика е неизменна част от традиционните, така да се каже, прояви на този знаков за двете влюбени души ден. В определени места традицията повелява още булката да бъде посрещната с песни непосредствено след като бъде изведена сред гостите. Родителите на бъдещата ѝ законова половинка се наричат свекър и свекърва, а братът на младоженеца се пада девер на булката.

Узаконяването на дълбоката и безгранична обич, споделяна между двама души, е особено важен момент за бъдещото семейство. Освен това, съхраняването на живота и продължаването на рода биват най-съществените и високи човешки ценности, които познаваме и до днес. А закрепена и с църковен брак, обичта между влюбените бива вечна и неразрушима от времето.

Именно поради всички тези, изключително значими за всеки от нас причини, които бихме нарекли още и първични, сватбеният ден се приема за толкова значимо, приказно и радостно събитие не само в живота на младоженците, но и за техните семейства! Сливането на две души, обвързването на две съдби и създаването на ново семейство бива повече от знаков ден за всички присъстващи.

От законова гледна точка, брачният съюз се сключва посредством извършването на сватбен ритуал от упълномощени лица. Говорейки за ритуалите, бракът, такъв, какъвто го познаваме от вековните ни традиции, споделя редица общи черти с източноправославната християнска религия, нейните ритуални и обреди. Самото провеждане на церемонията, ритуала, се среща и под различни наименования, сред които най-разпространеното и популярно такова е „венчавката“. Макар и узаконена, сватбата представлява по-скоро морален съюз, отколкото граждански или законов такъв.

Според редица локални традиции, булката трябва да носи на сватбения си ден рокля в бяло и букет в едната ръка. У нас традицията повелява омъжената дама да смени фамилията, приемайки охотно тази на своята половинка и спътник в живота си от този момент нататък. Въпреки това, булката може да запази своята фамилия, ако желае разбира се. Церемонията и веселото празненство, посветено на младата и неопитна любов между младите, завършва с първата им брачна нощ. Други сватбени поверия, широко разпространени по нашите земи, е например „забраната“ на младоженеца да вижда своята бъдеща законова половинка в деня на приказния ден, в който ще си кажат заветното „ДА“, за да се радват на щастлив и радостен семеен живот.

Сватба с църковен брак може да се състои само в определени дни. С други думи, сватби и „венчавки“ не се извършват срещу неделята, която се пада точно срещу 12-те Господски и Богородни празнични дни, срещу Кръстовден (Въздвижение на светия Кръст Господен), през Великия пост, попадащ в периода от Сирни Заговезни до Великия вторник през Светлата седмица, преди Богородичните и Коледните пости между коледните заговезни и от Игнажден до датата, на която се пада Богоявление (тоест до Въведение Богородично).

Категория: Празници