Васильовден

На първи януари православните християни почитат паметта на Свети Василий Велики с отслужен молебен от патриарх Неофит за благословение за новата година.

Св. Василий Велики се славел с бистър ум, безмерна ерудиция и висок морал. Примерният му земен път допринесъл за дълбоката почит към светеца, смятан за светило в българската православна църква. В народния обичай празникът се разпознава още под няколко други наименования като Василица, Сурваки и производните им, а именно Суроздру, Василия, Сурува и други. Васильовден бива зимен празник, почитан и спазван с обичаите и поверията си от българите. Отличителни за него са изобилната и празнична трапеза – обредната вечеря е блажна като традицията повелява на този ден домакинята да приготвя баница или пита с паричка, да опича месо (свинско) и да гощава обилно с всякакви вкусни гозби и десерти.  Още от древни времена в празничната питка православните християни омесват паричка. По желание баницата или питката може да се украси с дрянови клончета, тематично посветени на здравето, семейството, дома и просперитета. На Васильовден трапезата е пъстра с разнообразни блажни ястия, включвайки меса и домашно приготвени и/или купешки сладкиши като торти, сладки и така нататък.  Един от обичаите на празника е разчупването на погачата с паричка като първият залък момите и ергените си скриват под възглавницата си, силно вярвайки в поверието, че в нощта срещу 2-и ще им се присъни бъдещата половинка и сродна душа.

Васильовден е дълбоко почитан църковен празник от православните християни. На празника семейството се събира около огъня или отрупаната трапеза, за да гадае за идни сполуки през новата година. Рано призори на 1-и януари тръгват сурвакарите от семейство на семейство, изпълвайки домовете им със здраве, щастие и благополучие. Самото сурвакане като народен обичай представлява един от най-характерните и отличителни зимни обреди повсеместно разпространени, спазвани и почитани. Обикновено „изпълнителите“ на хубавия български обичай са момчета на възраст около 14 години. Децата покриват лицата си с маски и всякакви интересни аксесоари като пренасят здраве и късмет в домовете на хората чрез сурвакане с дрянови пръчки. Всеки от „носителите“ на просперитет и щастие носи в себе си крехка пръчка, красиво украсена с декоративни елементи. Самата дрянова клонка или пръчка носи специално название, а именно сурвачка. Декорацията по нея често е свързана с основния за определен участък поминък. В този смисъл, василичарката може да бъде украсена с нанизи от пуканки, преплетени конци, памук и така нататък. Древният зимен обичай с леко потупване по гърба на всеки от членовете от семейството се нарича сурвакане като най-напред се започва, разбира се, с най-възрастния с честитка за настъпване на новата година с традиционната редуване на пожелание под формата на песен.

Най-честата форма, под която чуваме сурвакарското пожелание е следната:

„Сурва, сурва, весела година!

Едър клас на нива, голям грозд

в градина, пълен дом с коприна,

живо-здраво догодина,

догодина, до амина“.

Благословията от сурвакарите се нарича още блаженка, слава или молитва, която по-скоро се  изрецитира като стих, отколкото като песен. Молитвата за здраве се счита за вербална бяла магия, изпълваща всеки български дом със здраве, семейно щастие, разбирателство и късмет. По желание същият ритуал може да се извърши и за здраве на домашните животни. Обикновено обичаят влиза в действие и пълна сила след като един от сурвакарите честити новата година провиквайки се със „сурва, сурва, весела година“, огласян от останалите си другарчета. В редица села традицията повелява и изпяването на песни за посрещане на новата година с  креативно измайсторени сурвачки, украсени с плодове, ядки, конци и множество други интересни и красиви накити като парички, герданчета и какво ли още не. По желание дряновите пъпки могат да се поставят в полозите на кокошките, което, според народните поверия, допринася за благополучие в дома. Друго вярване на този ден е, че момите трябва да измиват косите си с вода, в която предварително са киснали дрянови пъпки, за да се радват на разкошни, дълги и блестящи коси.

На Васильовден стотици хиляди българи, носещи имена като Васил, Василена, Весела и техните производни отбелязват личния си празник за здраве и благополучие!

Категория: Празници