Коледа

Рождество Христово несъмнено представлява един от най-големите и светли християнски празници, наричани още Божик, Божич или Коледа. На тази дата всяко християнско семейство чества раждането на Божия син във Витлеем, намиращ се в провинция Юдея. Коледа е и най-очакваният и честван празник както от католиците, така и от протестантите.

Според новоюлианския календар, Рождество Христово се отбелязва на 25-и декември, а при арменците на 6-ти. Коледа си остава един от най-значимите, топли и радостни празници за всеки един християнски дом. Официалното приемане и учредяване на Коледа в България като деня, в който се празнува раждането на Месията, става през 1968 година.

Колкото до етимологичния произход на думата „коледа“ , тя може спокойно да се преведе от латински език като „първи ден от месеца“ и следователно интерпретира като ново начало и така нататък. Съществуват и други наименования, под които може да се срещне самата дума, ознаменуваща раждането на Месията, най-честите сред които са Колада, Коленда и Коледна.

Рождество Христово всъщност действително е свързано с новото начало, тъй като дава старт на следващото летоброене, за чийто създател се спряга името на патриарха Дионосий Малки. Именно той изчислява и точната година, през която Исуус се е появил на бял свят. Вярва се, че Божият син се е родил през 754 година от основаването на Рим.

За християнския и католическия свят Коледа представлява нещо много повече от деня, в който Месията се е родил – светлият и топъл празник се счита и като времева граница и „празникът на празниците“ за всички вярващи. Макар и държавно учреден към днешна дата, в миналото (ранното християнство), вярващите са отбелязвали раждането на Спасителя на различни дати. За пример, някои източни черкви са чествали Коледа на 6-и януари или датата, на която днес се празнува Богоявление. Нещо повече, това датирало още от времето на император Константин Велики, чието управление ни връща най-малко 336 години назад в миналото. Освен това, през 3-и век се вярва, че именно Ориген убеждавал вярващите в Христа да се отрекат от Месията с основанието, че този ден бил скръбният за пророка, наречен Еремия и праведния Йов.

Редица черковни отци от 3-ти и 4-ти век като свети Кирил и Климент Александрийски, Йоан Златоуст и други посочват именно 25-и декември като далеч по-подходяща дата за честването на раждането на Христос. В Рим например, Коледа бива отбелязвана малко по-късно, като свети Василий Велики пък въвежда и учредява честването на топлия християнски празник в периода между 377 – 379 година.

От гледна точка на евангелието на Лука и Матей, Исуусовата майка тръгва за Назарет, Витлеем, намиращ се в провинция Юдея, заедно със съпруга си Йосиф, известен още като дърводелец и Давидов потомък. Назарет всъщност е и родното място на Йосиф.

Приблизително 63 години преди Христа римският император Октавиан Август издава заповед, по силата на която се извършва преброяване на населението, като по това време в границите на империята му влизала също и днешна Палестина. Тогава всеки е трябвало да бъде записван там, където именно обитава родът му. В тази връзка, Мария и дърводелецът Йосиф не успели да намерят за себе си място в староприемницата, което ги оставило без избор освен да пренощуват в една пещера, недалеч от града. На мястото, където всъщност намерили подслон бил и „домът“ за пастирските овце. Нещо повече, според източната култура, там, където се затварят овцете и други животни не бива непременно да бъде асоциирано с нещо мръсно, нечистоплътно. Освен това, в редица домове животните биват отделяни с помощта на тънка преграда от жилищните помещения.

В деня на раждането на Христос, Божия син, небето било ярко осветено от една необикновена светлина, по-късно наречена Витлеемската звезда. Според християнските поверия, именно на 25-и декември се явил небесният ангел, който съобщил на намиращите се наоколо пастири за скорошното идване на Спасителя, Божия син.

Категория: Празници