Кръщене

Кръщенето бива дълбоко значим за вярващите в Христа ритуал, възприеман още като първото „тайнство“, което подканва към общността на християнската религия. Посредством извършването на традиционното кръщене на най-малките членове на семейството ни, новопокръстените започват да живеят и своя духовен живот.

Макар и ритуали за пречистване с вода да съществуват в много реглигии от незапомнение времена, то се приема, че в християнството традицията за този ритуал възниква от времето на Йоан Предтеча (наречен също и Йоан Кръстител). Той е съвремениик на Исус и призовавал хората към покайно кръщение за прощаване на греховете, с което ги подготвял да очистят съвестта си за идващото Божие Царство. В проповедите му често се говорело за явяването на очаквания месия Иисус Христос: „Аз ви кръщавам с вода за покаяние; но Оня, Който иде подире ми, е по-силен от мене; аз не съм достоен да Му понеса обущата; Той ще ви кръсти с Дух Светий и с огън” (Мат. 3:11).

За да слушат думите на св. Йоан се събирали хора от близо и далеч – кръщавали се жители и на Йерусалим, и на Юдея и от района на Йордан.  Голяма част от населението го считала за пророк. Дори според самия Христос Йоан  бил не просто пророк, но „повече от пророк”-  „Законът и пророците са до Йоан; след него се благовести Божието царство и всеки с усилие влиза в него” (Лука 16:16).

Според историята Иисус също пожелал да бъде кръстен в р. Йордан от Йоан Предтеча. Пророкът, обаче първоначално се стъписал: „Аз трябва да се кръстя от Теб, а Ти ли идваш при мене?” (Мат. 3:14). Но Христос настоява и св. Йоан го кръщава.  Тогава Дух Свети се явява във вид на гълъб и от небето се чува гласът на Отеца: „Ти си моят възлюбен Син”. Това събитие се празнува като Богоявление на 6 януари.

Именно  „Тайнството на Кръщенето“ се приема като онзи духовен и благодатен способ за възраждане, благодарение на което Божият син е възкръснал. След възкресението си, Месията наредил на своите верни ученици да разкажат и научат всички народи да вярват в Христа, кръщавайки ги с вода с името на Отца, Сина и Светия Дух.

Самото кръщене като традиционен ритуал в християнската религия се извършва от Божи служител, а именно свещеник, който потапя кръщавания три пъти в купел, напълнен със свещена вода, покланяйки се на Отца, Сина и Светия Дух. Чрез първото тайнство, кръстеният младенец пречиства душата си от извършените грехове на родителите си, а в случай, че кръщаваният е възрастен, то тогава той се очиства от първородния и всички останали грехове, на които се е поддал до знаковото си кръщене. Присъстващите на кръщенето следва да покажат разкаяние от собствените си грехове и вяра в Божия син, както и това, а кръщаваният, че отказва да бъде слуга на Сатаната и полага своята лична клетва да спазва и почита Божите закони. Първата стъпка от традиционния християнски ритуал, наречен кръщене, е миропомазването на кръщавания от свещеника, който с пръст изобразява символа на Христовата вяра, а именно кръста, върху челото, гърдите и ръцете му. За целта, Божият служител посяга към предварително осветен елей, който освещава ума, емоциите и волята на миропомазания. Следващата стъпка е свързана с поднасянето на дарове. С други думи, кръщаваният получава бяла дреха или кърпа, която служи като символ на вътрешната му чистота и опростените грехове. Като част от светия ритуал, свещеникът полага кръст върху кръщаемия, който символизира приемането на всички Божи изпитания и препятствия, които следва да бъдат приемани с Христово търпение.

По време на кръщенето се обикаля около купела със свещена вода три пъти, с което се дава гласност на чувствата, радостта и вярата. Новопокръстеният бива подложен и на подрязване на косите му, с което се ознаменува превръщането му в Божи раб. Всички присъстващи наблюдават покорно ритуала заедно с оставащите стъпки от обреда като държат в ръка запалена свещ – знак за своето лично Божие просвещение.

Самото християнско тайнство се извършва само един-единствен път в живота на всеки вярващ в силата Христова и представлява нещо неповторимо досущ както раждането на човека.

За особено значим момент също се смята и изборът на човека, който ще въведе грешния в християнската вяра. Лицето, натоварено с тази задача, се нарича „кръстник“ – наименование, малко по-рядко срещано и като „възприемник“. Именно кръстникът се спряга и за новия духовен баща на кръщавания. Заедно с родителите на миропомазания и очистения от греховете си, възприемникът се грижи като биологичен настойник за него, напътствайки го също по пътя му в живота. Нещо повече, между кръстения и неговия „възприемник“ съществува особена духовна връзка и родство от първа степен. В много държави все още е традиция, ако нещо се случи с родителите на детето, кръстникът да поема грижата за своя кръщелник. Това означава, че изборът на кръстник е сериозна отговорност и не бива да бъде правен с лека ръка.

И накрая, в случай, че все още не сте кръстили детето си, вижте в следващите няколко реда какво е необходимо за извършването на този духовен ритуал, така значим в православната християнска религия.

Кръщаването представлява духовна церемония, за чието изпълнение са необходими няколко аксесоара, криещи в себе си дълбока символика, а именно: свещи, кърпа и хавлия за кръщене, обувки, дрехи, както и комплект за извършване на светото тайнство, специален комплект за църква, или още наричан дар за храма (сапун, зехтин, кърпи, хавлии, кутийки за коса, кръстчета и други), и накрая, но не на последно място е необходимо присъствието на питка и мед в процеса на самия ритуал.

Категория: Празници