Нова година

Изпращането на старата и посрещането на новата година несъмнено представлява едно повече от вълнуващо събитие, предизвикващо прекрасни емоции в душите ни. Знае се – българинът обича да празнува и не само това – още от незапомнени времена спазваме „неписаните“ правила за весели и шумни отбелязвания на едни от най-хубавите празници, изпълващи дома с мека топлина и неописуемо вълнение.

Като чудесен пример можем веднага да посочим Нова година. Защо ли? Има ли въобще някой друг по-подходящ повод за събиране на близки и приятели около празничната софра, отрупана с какви ли не сладки, солени изкушения и безброй любими напитки? И ние сме на това мнение.

Всички обичаме да празнуваме – в това отношение няма как да сбъркаме. Ала знаете ли например, че само и единствено вярващите в силата и святата магия на Христа отбелязват завършването на календарния цикъл именно вечерта срещу 1-ви януари? С други думи – ние, като православни християни, сме единствените, празнуващи идването на новата година вечерта преди 1-ви януари.

Нова година бива още често срещана и като Сурва и Сурваки като по стар народен обичай новогодишната трапеза трябва да бъде обилна. Преди вечеря традицията повелява окаждане на софрата, за което се вярва, че прогонва злите сили, енергии от дома. За разлика от Бъдни вечер, когато се забранява консумацията на блажни ястия от всякакъв тип, на Нова година ситуацията стои точно по противоположния начин. Нещо повече – рядко човек може да забележи присъствие на някое по-постно, и „скучно“ в този смисъл блюдо, за сметка на множеството месни предястия и основни ястия, тежки салати, десерти, напитки и какво ли още не. Отличен пример за едно изключително типично за новогодишната софра ястие е пачата. Колкото и изненадващо да ви звучи, в действителност още от миналото хората са посрещали Нова година с разкошна празнична трапеза, на която задължително присъствала и пачата. Освен това, друго също толкова характерно за българската култура ястие е киселото зеле. От любимото на средностатическия българин кисело зеле могат да се измайсторят повече от страхотни кулинарни идилии, които да накарат близките и приятелите ви да си оближат пръстите. Не по-малко характерни са и блюдата, приготвени от птиче месо, обикновено запечено, напълнено с ориз. Ако и вие сте решили тази година да промените с една идея повече празничното меню, винаги бихте могли да заложите на това невероятно вкусно предложение с кисело зеле. Друг начин, по който можете да разчупите малко твърде стандартната рецепта е като заложите на оризова основа и вкусно надграждане с лук, моркови, стафиди, плод (чудесна опция тук са ябълките), кестени със задължително завършване с подправки за отличен вкус и аромат!

Колкото и вкусно кулинарно предложение да представите на празничната софра, за българите няма по-вкусно, любимо и хранително ястие от баницата. Без значение дали е делник или празник, българинът обожава да си похапва солена и/или сладка баница сутрин, обед и вечер,  а защо не в между храненията.

И тъй като все пак говорим за празник, и то не за кой и да е, а за разкошната Нова година, традицията повелява да предложим на гостите си баница с паричка и/или късмети – който как обича! Наред с тях, ако искате да бъдете още по-интересни и заинтригуващи, можете да надскочите приятелките си кулинарки като закрепите върху вече вкусно ухаеща баница и няколко дрянови клончета с пъпчици, които можете да наименувате така, както вие желаете!

Прекрасна идея е например поставянето на имена на дряновите клончета, както и наименуването им на дома, семейството, лозята, нивята, домашните животни и така нататък, което се доближава по символика и обичай до един от най-светлите и топли християнски празници, а именно Бъдни вечер. По желание бихте могли да допълните прелестната визия на празничната си трапеза, отрупвайки я с просо, орехи, ароматизирани свещи и какво ли още не.

Преди да се разчупи баницата, главата на семейството я завъртва три пъти в името на Светата Троица. Според народните обичаи баницата се нарязва на броя на членовете в семейството плюс едно повече за почит към Света Богородица.

Категория: Празници